петък, 2 април 2010 г.

На първи прочит

Потапяй се! Потапям се дълбоко в зелените хладни води, а жабките крякат, реят се над блатото и знаят как да живеят в хармония с природата. Оказа се че имат какво да ми кажат, много и все чудни неща. За това как човека е забравил, че е съставно от малки клетки, все пра-внуците на първите клетки танцуващи в първичния бульон. Дали някой след това е добавил подправки към бульона или сам той се е сготвил, оставям на отвореното въображение да решава. Едно е ясно, държим се неадекватно в собствената си къща, и си пишкаме там където спим, искам да кажа, че си задръстваме системата с домашно произведени химикали. Химията е велика наука, но по скоро я виждам като съзерцателна, да вникнеш в нещата, а не да се бърникаш из жичките на животоподдържащата си система и чак да си тананикаш от кеф. Тук там да ръгаш невероятни безмислени пестициди в единствените ти истински герои - клетките.
Да бъде зелено, и за това, кратко въведение в този блог. Зелено е кодовата дума и под този цвят замацвам всичко за планетата в натуралния й вид, за корпорации, история, био, не био, ГМО, за българското село - оптималният вариант за развитие на земеделие, и въобще всичко което ме вдъхнови да споделя, за спорта, хармонията и баланса, психологията, и всичко, в което можеш да пръснеш от зеления цвят. Моят път и опит през зелените дишащи шубраци на планетата.

очакавайте: Суровоядството - начин, напътствия и впечатления.